Аз всеки ден изпращам ти писма.
С усмивка ги прочиташ още, зная.
Старая се... Със чувство се стремя
най-истинската обич да призная.
Повтарям все красивите слова.
Превъртам речника си непрестанно.
Какво да правя? Има го това,
което е. Не може да е странно.
Така да е. И пак импровизирам,
че друг език и думи не познавам.
С "Прекрасна си!", с "Чудесна си!" не спирам,
а също и с "Неземна" продължавам. ...