2.06.2024 г., 22:28 ч.  

Аз всъщност не дойдох, за да остана 

  Поезия » Философска
243 2 3
Последвала душата и сърцето си
изгубих всичко. Имам само вяра,
в измислици. И с тях сред мрака светя си
(поне за вас), а зная, че изгарям,
от мен ще грее тихо само в шепите,
на времето перце от птица странна,
сълза в гледеца (може би на слепите).
Аз всъщност не дойдох, за да остана.
Дойдох да бъда пример на най-лудите,
дойдох да полетя, преди да падна...
Нахранила с дъха си пеперудите,
душата ми е скитаща... И гладна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??