Аз знам ще дойде този ден,
във който всичко ще е равно,
от скръб по тебе и по мен,
ще плаче кленът водоравно.
Аз знам ще дойде този миг,
нощта ще угаси звездите,
луната ще изригне - с вик,
добрата в мен ще е убита.
Аз знам в секунда, като век,
любов бездомно ще се скита.
Ще се превърна в нечовек.
А ти върви! Защо, не питай..