Дишай като бебе в утроба,
дишай щом разкъсаш тази плът.
Дишай и във пещера усойна
и на припека във злачен кът.
Дишай без почивка и не спирай,
спреш ли – ще те стигне бяла смърт,
даже ако сънищата снежни
приласкават страховете ти във скут.
Дишай кислорода, колкото е нужно –
да не прегорят гърдите ти по път.
И стихът ти грапав да пресипне –
дишай като за последен път.