Няма покаяние, каква е тази дума,
по-стара и от руски филм -
с дъждове и неизменен влак.
Как времето назад препуска
и невидима остава,
и сламката за помощ,
и измисления враг..
Защо е непристойно
да заплачеш,
когато си до болка омерзен.
Зад абразурата трепти клепачът -
кокоша слепота,
или е Видов ден.
Изгарят думите по-страшно
от напалма.
Най-обичният стиска клуп.
Боли сърцето. Онемели птици
посоката не виждат
от простора сив.
И прошката, макар и закъсняла
доказва, че си още жив.
© Христина Комаревска Всички права запазени