28.02.2021 г., 6:48 ч.

Баба Марта 

  Поезия » Друга
216 0 2

Март зад двор наднича,

малко сънен и сърдит.

Кой по улиците тича,

рано, рано страховит?

 

Кашля, киха и мърмори,

вятър прави, хвърля сняг.

Сам със себе си говори,

сетне става тих и благ.

 

Кротък, топъл си седи

по градини и по пейки,

а след миг се разфучи,

чупи клони, кърши вейки.

 

Баба Марта е това,

Март веднага се досеща.

Ту е лоша, ту добра,

ту студена, ту гореща.

 

Бързо в избата се мушва,

мартеничка там ушива.

Сетне Баба Марта гушва,

да е мирна, милостива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??