Баири на детството

17.07.2011 г., 23:44 ч.

Поезия » Друга

507 0 2

Край моето родно селце

се белеят баири.

По тях съм играла и тичала боса.

По тях е преминало моето детство

безгрижно.

Все същите те са... А аз - белокоса.

При вас се завръщам,

баири на моето детство,

защо не съм радостна, нито щастлива?...

Наблизо, във старо тревясало гробище

селско,

погребах баща си и мама почива...

Унасям се в спомени скъпи

от моята младост

и в детството миг да се върна желая...

Животът не връща ни детство,

ни младост, ни радост...

Годините чезнат, отлитат в безкрая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2011-07-18T17:14:02+03:00

Колко много утаена мъдрост има в твоя стих!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-07-18T08:31:49+03:00

"Животът не връща ни детство,
ни младост, ни радост...
Годините чезнат, отлитат в безкрая."
Но пък остават спомените,които завинаги живеят в нас
Поздрав,Славка!