13.12.2018 г., 9:12 ч.

Реквием за една блудница 

  Поезия » Философска
1040 4 10
Погледнах я. До мен стоеше бледа,
ефирна, като пролетния дъжд.
Дъхът ми спря и погледа си сведох.
Тъгата връхлетя ме изведнъж.
Тя беше там, на улицата, боса
във хладната прегръдка на нощта.
Протегнала ръка любов да проси,
душата си продаваше сега.
Зад ъгъла се скрих да не заплача
и някак исках болката да спре.
Нима днес любовта си за петаче
продаваше това почти дете? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Предложения
: ??:??