yotovava (Валентина Йотова)
2640 22339
12.05.2024 г., 19:23 ч.

Балада за изгубената пътека 

  Поезия » Философска
648 7 17

БАЛАДА ЗА ИЗГУБЕНАТА ПЪТЕКА

Натежаха нивята от дъжд и от златни осили.
И земята, изпръхнала, млади жетвари сънува.
Но селцето е мъртво и сенки край пантите гнили
чакат добите късни над покрива, за да изплуват.

Скърцат порти изметнати – никой край тях не минава,
и на – жадни за думи, ченгели виси тишината.
Подивелите котки се втренчват в луна пепелява.
Там ли някъде мене ме има – сълза непролята?

Вероятно съм нишка в цедилника шарен на баба
и – додето тя меси най-сладката содена питка,
сред чимшира се сгушвам и зная, че плача от слабост,
щом отдавна забравих на гроб как редят се молитви.

Мили Боже, мълчѝ и дори не изричай присъда!
Много лесно светът ме примами по друми коварни.
Ако нямаш побратим, твой спътник желая да бъда.
Накъде си потеглил, не питам – защото ти вярвам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??