3.04.2024 г., 13:37 ч.

Балада за жребеца 

  Поезия » Авторска песен
187 1 2

Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.

Там, до онзи завой на Марица,
дето слиза Луната сама.
И си слага венец от коприва
за да дойде със мен у дома.

До заспалата дядова къща
и чардакът със вита асма.
До вековния орех на двора.
И до босите майски жита.

Ще препусне жребецът ми верен,
ще препусне сред пяна и пот!
И ще цвили от радост и болка,
чак до слепия стар небосвод!

За да види отново Марица
и Луната дошла у дома,
като горда Тракийска царица
със корона от вита асма!

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??