26.09.2019 г., 7:32 ч.

Балада за моята родина 

  Поезия » Друга
542 1 2

 

Няма ги вече старите закачки,
улиците пак замряха.
Къде са детските играчки,
спомените избледняха.

 

Село подир село,
глухо, празнота.
Самотата място завзело
в сърцето на родината.

 

"Европа,чакай ме"
-провиква се млад човек.
"Тук нищо нямаме,
навън е нашият лек".

 

И тъй Отечество любимо,
на майка и на татка,
веч' си незабележимо,
изпята песен, сладка.

 

Предадоха те Татковина мила,
погребаха те жива.
И не помнят те каква си била,
младолика и красива.
 
И ден подир ден,
тъгувам аз със теб. 
Имаш вече само мен,
ама и аз умирам,нямам хлеб.

 

 В немотия живея,
но не ще те оставя 
само аз те милея,
не ще те забравя. 

 

© Белослава Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, трябва да се направи нещо!!Трябва да спасим тази държава!!
  • Днес прочетох интервю с Игнат Раденков в един сайт:
    https://liberta.bg/игнат-раденков-ще-има-ескалация-и-промени-с-помощта-на-външни-фактори-есента-балонът-се-пука

    По-старите го помнят кой е. А по-младите не са заспали, не всичките.
    Тези, заспалите, да си пишат за птичките и душевните трепети. Те са се свряли в дупките си, да си седят там.
    А другите, кой както може изразяват недоволството си.
    Така е по-добре, отколкото да се мълчи.
    Недоволството ще изкара хората по улиците, това Трябва да се случи.
Предложения
: ??:??