Валери_Станков (Валери Станков)
1459 960
14.10.2022 г., 7:01 ч.

Балада за обрания бостан 

  Поезия
932 14 17

Не знам къде отива този свят.

Не знам дали и краят му е близко.

Живея ли? Живея като в Ад,

от който няма мърдане – и изход.

 

И питам като луд по цели дни

през Windows-а на вашите компютри –

кой нашите надежди подмени

със светли обещания за утре?

 

Съседът ми зад ледната стена

панелите си рути от години.

Мечтая си за бяла тишина –

връз мене да се срутва на лавини!

 

И въздухът ни вече е менте.

Менте са хлябът, виното, саламът.

И – гнусни, все тъй лакоми са те! –

онези, дето цял живот ни мамят.

 

Тъй каза снощи даже bТV,

че още утре нов живот започва.

Ако това наричат „Се ла ви!” –

мерси, да го живеят те! – и точка.

 

Каква ти слава? Флагът е разпран.

Мухлясват поруганите реликви.

България – един обран бостан,

във който се търкалят празни тикви!

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??