10.10.2023 г., 11:42 ч.

Балада за отминаващите Жени 

  Поезия
223 3 5

БАЛАДА ЗА ОТМИНАВАЩИТЕ ЖЕНИ

 

... не знам защо жените все ме гледат със бялото на своите очи? –

изглежда, придирчив съм напоследък – старея, и по всичко ми личи,

минават покрай мен, не се и трогват, че видимо изглеждам тъй щастлив,

усещат ли, че ги рисувам с поглед? – и, че ги пиша в римички с курсив,

красиви, тъй замислени, тъй кротки, забързани – Бог знае накъде,

изтръпвам подир техните походки във мрака, вейнал дрипаво перде,

 

в съня ми цяла нощ се ветролеят прекрасните им роклици от лен,

ееех, колко искам някой ден на кея да слязат за един алай със мен! –

да тръгнем по тръстиковите дюни към стария, изгърбен вълнолом,

поне една от тях да ме целуне – със светлата илюзия за дом? –

тая̀ навярно глупава надежда? – едно самотно старче в мен мълчи.

Вървят Жени – и кротко ме поглеждат със бялото на своите очи.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??