То – синеокото момче –
ме посещава често денем
когато мрежите тъче
реката, да ми го отнеме.
Създадох го на този свят
русалките да му се радват.
Със песните си, тъй богат,
бе личен гост на всяка сватба.
За него пълната луна
бе спуснала дори пътека
до нея, скрита зад була,
да минеше със стъпка лека. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация