БАЛАДА ЗА ТАНЦУВАЩИТЕ ГЪЛЪБИ

... понякога ловя в стиха си дълъг трептежите ѝ – стихващи, по мен,

душата си разпервам – както гълъб край гълъбката своя вдъхновен,

но тя е уморена – тя не знае! – че крея аз във своя смахнат дом –

петнадесет квадрата едностаен, във които любовта нахълтва с взлом,

мъжът и́ – тежка форма на животно, изпива вечер сетния ѝ лев,

о, тя живее толкова самотно! – че в мен животното надава рев,

тя сигурно в зори ще ми напише във Фейса циркулярното писмо –

да вярвам, че не съм съвсем излишен, търкулнало се трънено валмо,

че някой ден – защо пък не и утре? – със нея нейде ще се съберем,

и – грейнали пред своите компютри, ще я почерпя масленка със крем,

и ще се моля – нека бъде дълъг! – животът с гълъбицата ми тук? –

и аз – един ужасно тъжен гълъб, да потанцувам с Нея във Facebook.