/пред паметника на Яворов в Поморие/
Яворов седи и гледа към морето.
Макар от камък, толкова е жив;
и писаното слово на поета
звучи, дори от камък мълчалив.
И чайки му припяват непрестанно,
вълните мият го от грижи и тъга;
през житието време не остана
поете, днес почивай – тук, сега.
Пиши, поете, и през наще устни
и с нашите несигурни ръце.
Мълчанието твое е изкусно, ...