По Иван Манолов
След раждане, когато сянката изстива
и слънцето червено в залеза стои,
забравяме живота, който си отива
и се надяваме на който предстои.
И все зад облаците крадешком наднича,
и босоног по седмиците трополи
животът, който безпристрастно ни обича
и който всъщност безкомпромисно боли.
Годините във нас майсторски забива
и пристаните тихи в пътя ни гради
животът, който очевидно ни убива ...