На барикадите ще има винаги
борци за свобода!
Защото винаги в света
подтиснати ще има...
А само в битки се трошат
веригите в света.
С Насилие
Неправдата е
излечима!
Ще се издигат призиви,
ще се развяват
и ще се свалят знамена,
и Победители
и Бити
винаги ще има...
Ний знаем много тяжести
на този свят,
стоят на рамена,
а Плътта на хората е
уморима!
Щом има Полюси
и Конфронтации
в Живота и в Смъртта,
докато всички Истини,
взаимно се изключват,
ще има
гневни Барикади
и Революции
в света,
и Скоростите на Прогреса ни
ще се превключват!
И ако някой хубав ден,
достигнат хората
до свойта цел,
и си направят
Свят без сълзи,
и без стиснати юмруци,
то скоро този свят,
като Пустиня,
би им доскучал!
Какво по-лошо от това,
на всички
ще се случи!
18.06.1974г. 17.02.1975г. София
© Христо Славов Всички права запазени
А поезията ти от преди 40 години е достойна и показателна за за един млад оптимист...!