28.03.2023 г., 18:24 ч.

Баща и Син 

  Поезия
202 1 4

БАЩА И СИН 

 

                 В памет на моя баща Петър Станков

 

... посочи ми тревите, в които ще легна при теб,

може би ще ти дойда на гости през идната пролет,

твоят бащински поглед понякога беше свиреп –

из минутите, дето криле съм разпервал за полет,

аз не зная защо с мене беше гневлив и суров,

вероятно защото съм бил покрай теб непослушен,

 

и живях – незакрилян от твоята мъчна любов –

ти на своята пазва, мили тате, веднъж не ме сгуши,

остани си – далечен, и неясен за мен силует,

просто вълк единак, превалил и последния хребет,

с тази странна любов точно ти ме направи поет,

и стори ми место? – да си легна в тревите до тебе.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива и благодарна, синовна поезия!
  • "Тази странна любов"... оценяваме късно---
  • На нашите родители трябва да сме благодарни до живот най-малкото заради това, че сме дошли на този свят да вкусим светлината.
    Прекрасна синовна изповед.
  • Може би, Вальо, е бил на старата максима, че детето се целува когато спи, за да не бъде разглезено, което е голяма грешка. Всеки истински родител обича своите деца. Поздрав за написаното!
Предложения
: ??:??