Сипах вино в чашата от пръст.
Щом то докосна всяка песъчинка,
издълбах на дъното ѝ кръст.
И на него те разпънах, синко.
Беше слабо виното - ширата.
Трябваше - горчиво, силно!
А пък твоите сълзи - горчаха.
Как горчаха само... Синко...
© Кольо Колев Всички права запазени