rawiri
73 резултата
И може би, защото са цветя -
за това ще ги откъснат.
Ще ги сложат във вода,
а те ще чакат да възкръснат.
Но корените им ще са в пръстта. ...
  278 
Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее. ...
  139 
Исках друго, обаче във рая
оказа се нямаше място за всички.
Долу в ниското с псетата лаех
и за къшея хляб се боричках.
Прашен, опърпан, с муцуна ...
  116 
Колко много бездомни звезди.
Някога бяха всичките мои...
Приютени във двете очи
на света ми-по детски огромен.
Колко много път ни дели, ...
  149 
За какво са ни изобщо рамене,
ако няма кой на тях да стъпи?
За какво изобщо да растем?
Поколение,
пред взрив. ...
  127 
Варвари, какво ли ще ми вземете?
Аз вече съм в номад превърнат!
Кракът ми стъпил е във стремето,
а конят ми
е здрав и пъргав! ...
  216  14 
НЕ ЗНАМ ЗАЩО...
Не знам защо... - навярно самотата?
Но почувствах се... така добре.
Прегърнал теб, във полумрака -
ръце преплел със твоите ръце. ...
  582 
РИКОШЕТИ
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана. ...
  490 
АКО ЛИ ПРЕДИ ДА ДОЙДЕШ, АЗ СИ ТРЪГНА
Ако ли преди да дойдеш, аз си тръгна...
Ти знай - за теб мечтаех все.
Ти знай, че много, много се измъчвах,
от това, че никой нямах си до мен. ...
  567 
В КОЯ ЦЪРКВА ДА ТЕ ТЪРСЯ, ГОСПОДИ?
В коя църква да те търся, Господи?
Загубил те, във своето сърце...
Свещите запалени нима са мостове,
над бездната - безверие, към твоето небе? ...
  535 
НУЖДА
Ти помниш? Помниш я, нали?
Онази, страшната, безмълвна бездна!
В която някога аз слязох и открих,
душата ти - премръзнала от безнадеждност… ...
  475 
По периферията сме,
хванете се
за нещо,
ако можете!
Повярвайте ми, ...
  228 
на дъщеря ми
Когато те приспивам, аз се будя.
Очите ми проглеждат в тъмнината.
И за някакви минутки ми се струва,
че друг съм, и че друга е земята. ...
  206 
Ръцете разглеждам-без белези,
кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.
Твърдях, че от кръста на римите ...
  732 
***
Светът, във който съм роден -
със него и ще си отида!
Ще го браня -до последно!
Свил се - като какавида.
Най хубавата дума-Мамо! ...
  224 
Всяка дума е вече премерена.
Всяка крачка-маршова стъпка.
Някъде там окопа на времето
зее и ще ме глътне.
Безразборно пирувал някога с шанса си. ...
  294 
***
***
Не падайте! Не ви отива прах!-
макар земята да притегля.
Макар че в нея страх-не страх,
и тъй, и иначе ще легнем. ...
  474 
Пръстта не ще да се надигне с воя
на тези
закопани преди нас.
Мъртви са!
Дори да има там герои, ...
  310 
О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден... ...
  1369 
Познатото усещане-в окопа.
И враг повярвал в своята победа.
Остава му обаче да прескочи
най-важната, последна педя.
Която педя бива я в това ...
  253 
Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.
Вече съм голям и може би, ...
  354 
Не можем да лъжем света, че сме същите!
Все пак този свят не е от вчера.
На видни места положил е кръстове,
но никой не иска да ги намери.
Месиите са вече старовремска измислица. ...
  304 
От корените в нищетата
се научих:
Можеш да делиш
слънце,
и вода, ...
  337 
Трибуна няма да дадат
на поетите-това е ясно.
От медиите сега мучат
стада от сноби
и от толерасти. ...
  346 
Виж! Натежал е класът!
Ще има и жътва, и сити.
За път – за всякакъв път,
ще месят хляба жените.
Гладът – вечно в гладът, ...
  548 
През ръцете си гледаха слепите.
Към ръцете си гледаха зрящите.
Наоколо бе пепел
и двама-трима горящи.
Небето отгоре ги гледаше- ...
  310 
Той махна с ръка
и тръгна уверен,
убеден във това,
че все ще намери
кръст и пирони, ...
  505 
***
Обичай ме!
Сега!
И после.
И отвъд...
Дори когато няма да ме има вече. ...
  321 
Очите са прозореца
оправдание за гниещите птици,
които с физиката спореха
и блъскаха се право във зениците.
Не съм виновен за смъртта им! ...
  303 
Животът ще бъде красив.
Животът ще бъде прекрасен!
Ти ще имаш нови очи -
слепи за всяко нещастие.
Ти ще имаш нова душа- ...
  402 
Изрецитирах си красивите мечти.
Изиграх наивния спектакъл.
Сега е времето да се мълчи.
Сега е времето да съм глупакът.
Сега е времето да се върви. ...
  1319 
Шамар удари на дъжда.
Разбута със смеха си облаците черни.
Не виждаше във своята борба
той нищо странно и нередно.
Премина край смълчаната тълпа, ...
  311 
И плача, и плача, защото
отиват, отиват си птиците.
Виждам как кротко Животът
прави си примка от жиците.
Виждам как скачат листата ...
  393 
Мъглив дъждовен ден.
Не вярващи във Бога думи
валят, поят със тлен
всяко мъничко наивно чудо.
Измит - до пръст, до кал, ...
  305 
***
Така и не отрязаха косите ми-
запазих чудната си сила,
макар че често се заплитаха,
покрай врата, като бесило.
Излезе вярна моята Далила ...
  813  12 
В този кучи, кучи живот,
поне да имах кучешки зъби...
Да разкъсам врата на идиота,
който има какво да загуби!
През трупа му да хукна със бяс – ...
  656 
***
О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден... ...
  609 
Нещо е гнило! Нещо смърди!
Нещо не е както трябва!
Бомба тиктака във мойте гърди-
гърдите на кроткият гражданин.
Който работи. Който мълчи. ...
  505 
Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак. ...
  531 
Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.
И ме учи дъждът му как да мълча. ...
  608 
Предложения
: ??:??