Баща ми...

10.01.2012 г., 15:16 ч.

Поезия » Философска

570 0 3

Баща ми ме покани на небесната трапеза,

макар да няма там за мене стол.

Дари ми райска ябълка -

като луна жълтее -

посрещане наместо хляб и сол.

Наблизо майка с някого хортуваше,

съзрях за миг във скута ù дете -

гальовно го навикваше -

лудувало

и го целуваше по бялото челце.

Във млечния сумрак картината изтлява -

било ли е, или пък предстои.

От слънчевия лъч

до срещата в безкрая

една въздишка само ни дели.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.