Валери_Станков (Валери Станков)
1515 993
10.07.2024 г., 11:36 ч.

Баща ми си отива 

  Поезия
291 7 5

БАЩА МИ СИ ОТИВА

 

... баща ми си отива с всеки ден –

очите му в отвъдното блуждаят,

седни, ми казва, сине мой, до мен,

защото сигурно това е краят,

 

пет късички лета преди стоте

ще полети над мене като птичка,

и в този миг прилича на дете

със тръгнала по скулата сълзичка,

 

подир лъжичка портокалов сок

той вече ни приема, ни предава –

сигналите му чува само Бог

и, май, че вече никой друг тъдява,

 

докосва ме с омекнала ръка,

и пръстите му челото ми парят,

край Лета – най-великата река! –

със лодката си чака го лодкарят,

 

и – уж е тук, а вече е на път,

и окъсява времето му кратко...

Дано да стигна някой ден отвъд

по праведния път на моя татко.

 

17 юний 2018 г.

гр. Варна, 8, 20 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??