diesto (Данаил Антонов)
1039 617
28.08.2024 г., 8:03 ч.

Баща ми в мен 

  Поезия » Философска
261 7 19

Все още някак през нощта 
се вслушвам в стоновете на тъгата, 
и чувам кашлицата на баща ми - 
как буди сутрин тишината... 
И как по детски, помня - си измислях, 
че толкоз строго му се карам, 
задето времето със мен изпуши 
в любов към своята цигара... 
А после гледах през прозореца - 
на пръсти вдигнал се към изгрева. 
Не зная, Господ ли съм молил, 
но исках да ми доизноси ризите, 
на майка ми - да ѝ премине мъката, 
след само още две сълзи. 
Една - от радост, че съм аз над камъка, 
а с другата - да му простѝ... 
И нека да сведем очите си
в мига, когато изгори конеца. 
Блажени думи ще изричаме. 
(С добро да спомняме мъртвеца.)
А ний, досущ - усърдни мравки, 
пълзиме вкупом над пръстта, 
и в доживотния си пълен график, 
ще търсим време за смъртта... 
Сред този хаос подредил живота, 
дали обичахме, за Бога, 
или от болка ще крещим на злото, 
дока̀то оглушее в гроба...


©тихопат. 
Данаил Антонов 
27.08.2024
 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Миночка 🙂
  • Времето назад неможем да върнем, Дани, но то спомените няма да ни вземе. Тъжен, истински и трогателен стих.
  • Горчива е, да... Благодаря ти, Краси! 🙂
  • Поседях и аз на твоята трапеза. Горчива е отварата на изцелението. Поздравления за избора!
  • Но за радост ги носим в себе си доживот, а вероятно и след това... Благодаря, Стойчо!
  • За съжаление, когато губим баща,още майка:оставаме с чувството, че сме загубили безвъзвратно хубави мигове от детството си!
  • Знам, Наде. 🙂 Благодаря ти!
  • Не ме бива много с коментарите знаеш го, Дани и че твоята поезия никога не ме оставя безразлична - също.
  • Благодаря ти, Владо! 🙂
  • Прекрасно стихотворение!
  • Благодаря ти, Петре! 🙂
  • Много добро!
  • О, какви думи! Величаеш колебливия ми талант, но благодаря искрено! 🙂
  • ...като Евангелие в ръцете на светица😊
    Възхищавам се на таланта ти да показваш по много въздействащ начин некрасивата страна на битието. Затова, очакването за всяко твое следващо произведение е красиво и романтично, а радостта, която носи докосването до него е незаменима. И не търпи отлагане, защото не се вмества в никой график.
  • Благодаря ти, Анна! Прочела си ме. В пълния смисъл. 🙂
  • Стихотворението е много тежко като тематика, но разбира се, с твоята майсторска художествена интерпретация, звучи красиво и ефирно, като самия живот. Трудните въпроси, които рано или късно трябва да си зададем и още по-трудните отговори, които трябва да приемем. Често и аз се питам, защо така усърдно гоним житейската реализация, губим часове наред в безплодни спорове, надлъгване, а все нямаме време за най-близките? Знаем, че ни обичат и подкрепят по подразбиране и естествено, осланяйки се на тези факти си казваме, че те ще разберат и могат да почакат, изгубени в "доживотния пълен график".......Затова, под една или друга форма, ежедневната ни среща със смъртта е онова напомняне, че не можем да връщаме времето, а обичането и вниманието са на момента. "После" е бъдещо несигурно събитие.
  • Благодаря ви! 🙂
  • Хубаво е, Дани
  • Поздрави, diesto (Данаил Антонов)!
Предложения
: ??:??