bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
28.05.2014 г., 19:42 ч.

Бащи и синове 

  Поезия » Философска
1252 1 5

Бащи и синове


Не там, във родилната зала,

когато след първия вик

замлъкваш с душа, осъзнала,

че твоят баща те държи;

 

не в парка, след първата крачка,

не падайки там с колело,

не щом пишеш първото „татко“

на чина със потно чело;

 

не с първата двойка в живота,

не с първия негов юмрук,

когато опорната точка

е фактът, че татко е тук;

 

не с тази любима жестока,

с която сърцето ридай

и мислиш, че острата болка

ще реже (ох, татко!) докрай;

 

Не там, дето с вярната волно

зачевате първия син!

Животът ти почва отново

в деня, в който той се роди.

 

Трепериш... поемаш пакета.

За миг си пораснал със век.

Не, няма обратна пътека,

то трябва да стане Човек!

 

Тогава чак викваш безгласен,

съзнал милиони неща...

............................................

Синът става син на баща си,

когато сам стане баща.

© Петя Божилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??