Бащината къща
И спомням си, когато бях дете
как мама нежно ме прегръща,
и тичах със издрани колене,
прибирах се във бащината къща.
И вечер късно чувах аз,
как татко пак от работа се връща,
луната грееше над нас,
над нас, над бащината къща.
Аз помня старата череша,
градината със алени цветя,
и днес изгаря ме коптенжа
да зърна пак тези лица.
Да си играя аз безгрижно,
дете да бъда пак,
да тичам из полята без да спирам,
от сутрин чак до мрак.
И мама, татко да прегърна,
отново спомен ме обгръща,
когато пред камината стояхме,
у нас, във бащината къща.
Петя Петрова®
© Петя Петрова Всички права запазени