5.11.2023 г., 11:52 ч.

Бащината къща 

  Поезия
294 2 14
Изпуснато хвърчило
отдавна са дните ми.
Все бързат къмто утре …
полудели.
На кръст разпънати
будуват нощите ми,
а времето - везна люлееща е
между днес и вчера.
Стрелката ѝ прескача с ритъма сърдечен,
но продължава да ме води все напред.
Назад…, което беше – беше!
Дали? Така си мисля… Ала не! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Предложения
: ??:??