Бащински наратив

12.01.2023 г., 18:22 ч.

Поезия

276 3 3

БАЩИНСКИ НАРАТИВ

На моя син Иван Станков

... аз вече си отивам, мили сине.

Бог ми навири своя среден пръст.

А болката по мен ще ти премине! –

животът е красив пред теб – и къс.

Във изборите свои – често лоши,

към теб бях благ и обичлив баща.

Пиянствах със кварталните сархоши,

наместо книжици да ти чета.

А вечер – след родителската среща,

ми идеше да вия с вълчи вой.

Дланта ми беше бащински гореща! –

шамарчето прости ми, сине мой?

Понякога, когато – леко трезвен,

във събота отивах с теб на мач,

бях тъй щастлив със теб да си излезнем! –

Баща и Син във дрезгавия здрач.

Днес много странни мисли ме човъркат –

спечелих в сряда тежкия джакпот,

но тъй не купих колело в четвъртък.

Ще ти го взема в някой друг живот!

Спасих ли те в злини – и от омрази?

Не цепя дума бащина надве! –

бъди щастлив! – и Господ Бог да пази

и твоите прекрасни синове!

12 януарий 2023 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-01-12T20:14:54+02:00

Толкова истинско, но и някак плашещо е, Валери! Понеже има конкретно посвещение на твоя син, аз наистина се разтревожих. Надявам се тези мои усещания да са били лъжовни! А за перото ти, какво да кажа – наистина е благословено!
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2023-01-12T19:34:32+02:00

Изповед...гореща и истински вълнуваща. Обичта ти ще се помни завинаги, сигурна съм!
yotovava (Валентина Йотова)

2023-01-12T19:29:54+02:00

Човешки и топло написано, благословена бащина обич.