laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22.12.2011 г., 11:49 ч.

Бащите 

  Поезия » Друга
1312 0 8

Все за майките трогващи стихове  пишат

и за майчина обич, вечна като света.

Някак скрито, във сянка бащите въздишат

и просветва невидима, горда мъжка сълза.

 

Майките – те са светлият извор. Начало.

А бащите... (Е, може би може без тях...)

Колко своите рожби не са припознали...

Нека носят си кръста и страшния грях.

 

А как страдат бащите – тихо, мъжки, жестоко,

щом съдбата от чедото ги отдели.

Стават кораб без пристан и от всички посоки

ги обстрелват със упреци – черни и зли.

 

Любовта на бащите не е по-различна.

И тя също е свята, още нещо дори...

Тя е завет, заслон в битието трагично.

Тя е ярка звезда – с пламък верен гори.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??