anabet (Ани Атанасова)
96 17
30.11.2008 г., 21:32 ч.

Бащите също остаряват 

  Поезия » Друга
567 0 5

Отпуснат на леглото, болен мъж...

Извиквам спомените... не веднъж!

Оживява детската представа...

 

Магия някаква витае,

а аз не разбирам каква е...

обичан образ, но неясен -

сън ли е било прекрасен ?!

Появява се като нашествие

да ни поведе на пътешествие -

и пак игри, и радост, детски песни,

много спомени чудесни...

 

В младежките години... няма проблем!

Този мъж пак е до мен!

Не иска нищо, само дава -

такава е неговата представа!

Харесва избора ми и не търси грешки,

не се поддава на насмешки...

Обича децата ми безрезервно

и ги обгръща със същата магия...

прави и тяхното детство щастливо!

 

Безгрижна съм, спокойна

и щастлива,

благословена с този мъж,

когото съдбата ми е отредила,

облял живота ми със "топъл дъжд" -

мечтател, пътешественик,

човек грижовен и добър,

приятел верен за мнозина

и най-вълшебният баща за мен!

 

Човекът на леглото -

отпуснат, болен и нещастен...

той същият ли е -

бащата щедър, дядото прекрасен?!

Извиквам спомените си -

всичките,

зова съдбата и търся сили

да го понеса...

О... татко... успях ли

да ти благодаря!

© Ани Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??