Родопа сякаш спи. Като от рана
на запад кръв от облака сълзи...
А слънцето виси като камбана
с изтръгнат от стихиите език.
Не се навеждай! Изворът е топъл
и мътен за голямата ти жажда!
Не чуваш ли? - със кукувичи вопъл
една прастара болка се обажда.
Тръгни към нея - в каменната черква
и твърд я приеми, нали си мъж!
Макар че всяка твърдост се изчерпва
тук, в допира с дъха ù вездесъщ. ...