Валери_Станков (Валери Станков)
1461 960
7.08.2023 г., 9:29 ч.

Бавни рани 

  Поезия
339 3 4

БАВНИ РАНИ

 

... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,

с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,

навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,

а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици,

вървя към вас с протегната душа, разгърдил и последната си ризка,

 

да смогна едного да утеша! – какво от Бога друго да поискам? –

понякога рой звездни светлинки ловя и ви ги пращам с топли длани,

на мене туй ми иде отръки! – аз цял живот лекувам бавни рани,

и – джипи в поднебесния ни Рай, със болчиците ваши слизам в Ада.

Един от вас да ми рече: – Сполай! – това ми е небесната награда.

 

7 август 2020 г.

гр. Варна, 12, 00 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, много!
  • Сполай, морско момче! Бъди здрав!
  • Сполай, поетични лекарю, благодаря, че имам радостта да те чета. Това не е само поезия, това са философски поетични трактати за смисъла на живота, който е в триединството в любовта – към Бога, себе си и ближния, както иска от нас Господ Иисус Христос.Стиховете ти извират от безкрайната любов на Бога към човека. Те се носят като бели птици по тихия полъх на вятъра, който идва от и отива към вечността.
  • Сполай, Валюше.
    Поезия от класа
Предложения
: ??:??