Бавно издишвам снопове болка...

8.02.2011 г., 0:55 ч.

Поезия

633 0 7

Като птица в леда на живота,
теглото на смисъла носеща,
аз пристигнах тук - гола и боса -
замръзнала в тихите облаци.
Като риба на сухо в пустинята
бавно издишвам снопове болка.
Нараненото его немирно е,
щом погазено е със самотност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Бавно издишвам снопове болка...

Искате да прочетете повече?

Предложения