tsveti4ka
198 резултата
Препускам като жадна хала
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача, ...
в устрем зачестен.
Отеква в мене тих и сладък
вопъл уморен.
Напът съм за една задача, ...
440
1
неразумните действия ме бяха покрили
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...
сега им отскубвам
дебелите корени
развълнувана бъркам
в торбата със сили ...
711
Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива - ...
519
Цялата атмосфера се насити със стронций страх.
Блага Димитрова
Сърцата не спят. Те са будни и помнят.
Дълбоко обичат, за всеки горят.
Но сладко мълчат, че не искат съновник. ...
Блага Димитрова
Сърцата не спят. Те са будни и помнят.
Дълбоко обичат, за всеки горят.
Но сладко мълчат, че не искат съновник. ...
565
2
Eдна не знам молитва и мълча.
Звукът от песента към днес политна.
Очите ми откриват дървеса,
в които не гнездят красиви птици.
А птиците - те само са олтар, ...
Звукът от песента към днес политна.
Очите ми откриват дървеса,
в които не гнездят красиви птици.
А птиците - те само са олтар, ...
568
Окапаха ми цъфналите рози.
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...
660
5
Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...
693
2
Ще напиша стих двойно заключен.
С катинар от тъги... Зад решетка от сълзи.
Ето, пиша. Но пиша го трудно...
Застоявам за миг. И го виждам завършен.
Безнадеждно по него затичвам. ...
С катинар от тъги... Зад решетка от сълзи.
Ето, пиша. Но пиша го трудно...
Застоявам за миг. И го виждам завършен.
Безнадеждно по него затичвам. ...
608
"Това е сън в съня,
това е шепот в дъжда"
- P.I.F, Сън в съня
Потапям се
в ленивото отсъствие ...
това е шепот в дъжда"
- P.I.F, Сън в съня
Потапям се
в ленивото отсъствие ...
643
Заглъхнала съм сляпо - няма във следтебие.
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...
Поръсвам се отгоре с непрогледен мрак.
Главата си люлея в някакво безвремие,
подгизнало от спомени и скреж. И сняг.
Размърдва се заоблен, нежен, топъл спомен. Аз ...
665
1
Отлъчил е. От цялата си радост мен светът.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.
Аз (късче самота) безрадостно сивея.
Презирайки носталгията по своя черен смут.
Безизразно тъжа. Безпаметно - живея.
605
2
Потърквам си листата изтощено,
стъблото си претърсвам за надежда.
Но само рижав вятър в него срещам –
сурово-нежен. Късен, блед...
изнежващ. ...
стъблото си претърсвам за надежда.
Но само рижав вятър в него срещам –
сурово-нежен. Късен, блед...
изнежващ. ...
646
Каквото съм ти дала,
си остава
на дъното на миналото
кладенец.
От който твърдо искам да избягам... ...
си остава
на дъното на миналото
кладенец.
От който твърдо искам да избягам... ...
558
2
Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...
687
Не бива да си слаба. Нямаш право!
Не само обещавай да си силна.
Раздадената вяра не изпразва.
А дадената клетва – не е всичко.
Убивай всеки полъх, който идва. ...
Не само обещавай да си силна.
Раздадената вяра не изпразва.
А дадената клетва – не е всичко.
Убивай всеки полъх, който идва. ...
607
1
Плаче тихо духовно саможива.
Нещо чака, чрез което да се върне.
Тишина, от която не унива
и която не пребъдва във присъда.
Тази тук е набола и копривна, ...
Нещо чака, чрез което да се върне.
Тишина, от която не унива
и която не пребъдва във присъда.
Тази тук е набола и копривна, ...
513
Привикнах да искам невъзможното. Да чакам безмълвна решения.
Да пия чай с мента, глог или роза. С утайка от мляко. В безцелие.
Сега до теб толкова е хубаво вчерното стихване в делника.
В неделя Луната ще ми се мръщи, но ще вади теб с пръсти - от вените...
Говоря. С възвишена притихналост. Говоря ти ...
Да пия чай с мента, глог или роза. С утайка от мляко. В безцелие.
Сега до теб толкова е хубаво вчерното стихване в делника.
В неделя Луната ще ми се мръщи, но ще вади теб с пръсти - от вените...
Говоря. С възвишена притихналост. Говоря ти ...
683
Има нещо зловещо във тоя живот.
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...
И не зная дали ще отгатна какво е.
Аз отказвам да видя, поела съм - толкова,
а обратният път е едничък за Господ.
Нещо бавно души ме с готовност за бой. ...
601
1
Онзи важен човек да се върне,
но да бъде памучен - тъй мек,
че в сърцето му лесно да хлътна
и то дълго да вие за мен.
И пак утрото си ще обикна. ...
но да бъде памучен - тъй мек,
че в сърцето му лесно да хлътна
и то дълго да вие за мен.
И пак утрото си ще обикна. ...
584
Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...
796
3
О, не –
не ми е лятно или влюбено!
Но стъпалата ми кървят.
Без да съм боса.
Не се намерих. ...
не ми е лятно или влюбено!
Но стъпалата ми кървят.
Без да съм боса.
Не се намерих. ...
660
4
Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни, ...
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни, ...
609
4
Небето над мен е лимитът.
Но как да го стигна сама?
През мен топъл вятър полита.
Отблъсква ме.
В тиха тъга. ...
Но как да го стигна сама?
През мен топъл вятър полита.
Отблъсква ме.
В тиха тъга. ...
576
2
1
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...
Напоследък не водя разговори, които изискват по-дълбинен емоционален израз. Затова избягвам всички разговори. В момента ми се иска да пристъпя тази установеност. Да споделя с някого нещо лично. Сега разбирам, че всъщност друго едва ли се губи, освен възможност, а тя не принадлежи. Нея просто я има ...
794
До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус. ...
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус. ...
528
И няма да съм ти последна жажда.
Как иска ми се и да беше друг...
Нямам толкова слова за казване -
аз тръгнах си, преди да дойда тук
... да те погълне самотата ми ...
Как иска ми се и да беше друг...
Нямам толкова слова за казване -
аз тръгнах си, преди да дойда тук
... да те погълне самотата ми ...
551
Не можеш да я умъртвиш — ... така и не успя
да влезеш в храма на Душата ú — отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? — че всички правят грешки.
Знам, че бе почти допуснат до присъствието, ...
да влезеш в храма на Душата ú — отсреща.
Да, вярно е, че ти отключи не една врата.
Не виждаш ли? — че всички правят грешки.
Знам, че бе почти допуснат до присъствието, ...
595
1
Не дойдох в този свят, за да бъда щастлива.
А едва ли ще бъдеш и ти, не и с мен.
Всеки ден упражнявам се да бъда жива.
И все още не мога - не мога съвсем...
Не дойдох в твоя дом да бъда разлистена. ...
А едва ли ще бъдеш и ти, не и с мен.
Всеки ден упражнявам се да бъда жива.
И все още не мога - не мога съвсем...
Не дойдох в твоя дом да бъда разлистена. ...
791
7
Погледът ти по далечността безменно
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.
Макар че даже и светулките не могат. ...
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.
Макар че даже и светулките не могат. ...
646
Безразлична съм, защото ми се случи.
Да бе останал във ума мираж.
Фалшив тон от силно изкривени струни.
И само да не знаех, че си там...
Безразлично е. Дали сега съм вкъщи. ...
Да бе останал във ума мираж.
Фалшив тон от силно изкривени струни.
И само да не знаех, че си там...
Безразлично е. Дали сега съм вкъщи. ...
635
2
... А слънцето свети в оранжево,
галейки вятъра с дланите -
в моя свят с разкъсана цялостност -
силно боли. И разтапя се.
Изчезва там, горе - във синьото. ...
галейки вятъра с дланите -
в моя свят с разкъсана цялостност -
силно боли. И разтапя се.
Изчезва там, горе - във синьото. ...
536
Ще ми липсва всеки път, когато дойде.
И умира. Все така не се насищам.
Все я искам повече от невъзможна.
И именно такава все я искам.
Тя умира - любовта, когато дойде. ...
И умира. Все така не се насищам.
Все я искам повече от невъзможна.
И именно такава все я искам.
Тя умира - любовта, когато дойде. ...
674
6
Предай нататък моето спасение.
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...
Отказвах го от всеки досега.
Предай го, без да тънеш в угризения,
нататък - аз сама ще си простя.
Ще си простя, че и днес ще стане вчера, ...
555
1
Съботно мрачно е.
Тихо, наситено.
Търсено щастие.
Но изнасилено.
А свети в стаята. ...
Тихо, наситено.
Търсено щастие.
Но изнасилено.
А свети в стаята. ...
556
Имаш минало, газещо всичко и...
по ангелски бляскаш във времето.
Ти си този, без който безчислени
не стават руините разнеженост.
И имаш бъдещ покой. На самотник. ...
по ангелски бляскаш във времето.
Ти си този, без който безчислени
не стават руините разнеженост.
И имаш бъдещ покой. На самотник. ...
463
Сякаш вечер тъгата сече
плодовете на своята дързост.
Като дъх я издишам далеч.
А освен нея в мен няма друго.
Страх ме е да се впусна напред ...
плодовете на своята дързост.
Като дъх я издишам далеч.
А освен нея в мен няма друго.
Страх ме е да се впусна напред ...
564
Прободох тишината, тихо изравяща
смислите на мойто съществуване.
Тя се сви в кълбо - безшумно злепоставена -
бавно се отдаде на тъгуване.
Дали прочетох - в погледа - или отгатнах, ...
смислите на мойто съществуване.
Тя се сви в кълбо - безшумно злепоставена -
бавно се отдаде на тъгуване.
Дали прочетох - в погледа - или отгатнах, ...
988
1
Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...
534
3
Малко съм мнителна.
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат ...
Лъхам на питане.
С мъхеста, вихрена
мъка разлистена.
Но много ме бъркат ...
591
4
Не, не бързам, но и времето убива,
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има, ...
а въздухът запълва празнината вместо теб,
когато си отида през деня отминал,
обърканите ми въздишки ти ще събереш.
Ще ме чакаш, ала няма да ме има, ...
530
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
