21.06.2018 г., 9:26 ч.  

*** 

  Поезия » Друга
391 2 0

А колко си самотен проличава,
когато легнеш късно вечерта
и сгушен във леглото се надяваш
да има и за теб една душа.
Когато се прегърнеш с празнотата
обвила твоят ден и твоят свят
и галиш й страните, че позната
за теб е тя със сивият си цвят,
тогава знаеш, че е твърде късно,
но търсят уморените очи
един човек, във който да възкръснеш...
И в миг заспиваш... пак си само ти...

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??