16.10.2024 г., 19:46 ч.

**** 

  Поезия
59 0 2

Този палав вятър есенен

цял ден с мене си играе.

Пей ми свойта песен весела,

за протестът ми нехае:

Иска двама да танцуваме

на килим от златни листи.

И из парка да лудуваме..

За дете ли той ме мисли?

Как да се замерям с кестени-

вече съм жена голяма.

А във дните топли есенни

бавно се разхождам само.

И въздъхна тъжно вятърът.

Няколко сълзи пророни...

После бързо хукна някъде-

който иска-да го гони.

 

© Надежда Тодорова - НадиКа

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??