18.10.2013 г., 8:43 ч.

* * * 

  Поезия
411 0 1

 

 

 

 

Пиянска ли бе вечерта

или ние бяхме пияни... ???

Стои този въпрос в паметта,

а паметта крие го. Тайна!


Най-мъдра била сутринта...

В зората човек изтрезнява!?

Ала понякога... пияната страст

във нов живот продължава...


И късно е вече... Дали!

Дилема разкъсва ума -

живот в партньорство, лъжи...

или... достоен, но в самота?


....


Сърцето в нощта си тъче

пътека с кросно от мечти.

Пътеката изтъкана е вече.

Но сърцето не тръгва. Стои...


Защо ли? Дали защото цвета

на надеждата в нея я няма?

Надеждата умира последна!

Да... Но това било е отдавна!


В свят друг, красив и достъпен,

във който говорят душите...

Но в днешния - егото пъклено

се крие зад чадър от традиции.


....


Свободен бил, казват, човека!

Човекът - да, ала жената!?

Осъдена е от памтивека

с короната тежка - на майка...






© АСИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сякаш всеки куплет разказва различна история... Много ми хареса!
Предложения
: ??:??