10.08.2015 г., 2:05 ч.  

Бедност 

  Поезия » Друга
538 0 6

 


Нервите пробили дебелата ми кожа,
капка по капка се изцеждат.
Червените ми устни, пресъхнали отдавна
слепи са, искат да целуват.

Разпадът е до молекули.
Звънят в цял свят телефонните кабини.
Пусни само две стотинки,
и ще съм отново при тебе.

Чувал с картофи
-безизразен, готов за пържене.
Пише и пълни любовта си в бутилки.
Бедност! -как посмях да ти поискам пари...

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря зя отделеното време на всички. Трогвате ме всеки път. Никифоров, Младен е бил и ще бъде винаги добре дошъл на моята скромна страничка. Ти също.
  • Мисaне (Вaлери Димитров) нaли ти кaзaх, че си е диaгнозa, aмa ти не вервaш, оди нa психиaтър, пич, докaто е време и не ни прaви нa улaви, дребни хитрецо, бaси, повръщa ми се от тaкивa мекотели... Aдминее????
  • !
  • ... имам празни бутилки,
    отдавна непълнени... прашни,
    поискай ги - лютят като чили,
    да ги начупя ми е стъклострашно...
  • "Висока топка",Аплодисменти !!
  • Не разбрах съвсем всичко, но харесах! Харесах, макар и да е тъжно...
Предложения
: ??:??