БЕЛЕЖНИКЪТ
Бележникът напръскан е със вар –
стои край мен той неизменно
и като с верен стар другар
споделям свойте откровения.
И всеки ден с надежда чака
да разгърна белите му листи,
и сигурно е тъжен вечер в мрака,
ако през деня аз стих не съм написал.
Кат’ мен е от слънце обветрен,
с корици, груби кат’ мойте ръце.
И пиша във него унесен,
изливам във него тревожно сърце.
Със вар изпръскан е моят бележник.
Преминах толкоз тежки битки,
но все споделям с него чувства нежни
и слова най-красиви изписвам.
21.01.2010 г.
София
© Добромир Пенков Всички права запазени