По пътища на миналото крачим,
а стъпките му тъй и не намираме.
Потънали са чувствата във здрача,
без връщане в задъханото спиране,
с целувките, достигали безумие,
завършващо наблизо в храсталака
и с белези от тръни по бедрата
се връщахме в дома по пълнолуние...
© Иван Христов Всички права запазени