щураче (любимка)
133 4005
7.07.2021 г., 0:50 ч.  

Бели нощи 

  Поезия
632 11 15

Мъглата леко вдига си полите,
нагазила до глезени в роса,
отива си откраднала звездите
от купола на твоята душа,
изчезват белите воали
сред снопчета от светлина,
но ти ще помниш как те галих
и колко бяла бе нощта.

© любимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Видях я, странна снимка. Моята мъгла е жената в бяло
  • Розата сега я забелязах, но като я разгледах- тя също. Иначе имах предвид фотографията " Мъгла над хоризонта". 🙂
  • Имаш предвид розата ли
    Поздравления за интуицията ти
  • Образно и картинно! Харесах много!
    Интуитивно свързах красивата фотография със стихотворението ти. Беше хубава визуализация.
  • Тъй в белую ноч
    не пасмела бъй спат,
    патаму що рискуеш
    на всегда в ней астат :р
  • Очень нежно...

    Я бы в ночь белую
    спать не посмела бы
    я отбелила бы
    простынь и тело бы...
  • Белите нощи на... Остават за цял живот! Браво!
  • Красота и прекрасна мелодия! Браво!
  • Нежно и романтично.
  • Красиво и романтично! Много нежност блика от редовете ти, щураче!
  • Ина, има мъгли без които нощите са пусти
    Хмм, светулкова, замисли ме, какъв е наистина цветът на надеждата
    Румяна
    Благодаря вии
  • Красиво! Поздравления
  • Дори надеждата става по-бяла след такива бели нощи!😃
  • дали ще си спомни цветовете на нощта - не знам, но докосването не се забравя лесно
  • Потайничее
Предложения
: ??:??