10.07.2024 г., 10:55 ч.

Белота 

  Поезия » Философска
230 5 7

 

Улици прашни от мрак натежали,

зад тишината въздишки,

среща на залези зад хоризонта,

низ от копринени нишки.

 

Гонят се облаци, носещи мълнии,

и нажежени до пръсване 

крият набъбнали капчици бисерни -

в танц и копнеж за възкръсване.

 

Ветри разбулват въздуха душен,

пламва луна в небосклона.

Някъде някой звездите прегръща

на любовта в пантеона.

 

Млечният път раздира плътта си

земния грях да поеме,

бяло, по-бяло от сняг е оттатък

и побелява навреме.

 

Тя, белотата, с прегръдка омайна 

обгръща звездни простори,

както в природата, така и в живота -

кръговрат от различни сезони.

 

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • както в природата, така и в живота -
    кръговрат от различни сезони. - Ефирен стих! Четох го няколко пъти - остава едно умиротворяващо усещане.
  • На всички вас, поети по душа,
    желая нежна бяла белота!
    С поклон благодаря!
    Вдъхновен ден, приятели!
  • Дано тази белота пречисти и душите ни. Красив стих!
  • Красива и динамична картина от цветове и думи. Но най- вече усещането е завладяващо.
  • Картина оцветена с филофски прозрения!
    Поздравления,Ромашка!
  • Чудесно казано! 👍
  • "бяло, по-бяло от сняг е оттатък"
    Нека и в душата ти бъде бяло, Злати!
Предложения
: ??:??