rozita-p (Росица)
120 1324
12.04.2013 г., 16:16 ч.  

Beloved (по Тони Морисън) 

  Поезия » Друга
1167 0 10


Навярно ще поникнеш като цвете

в градината на празното ми чакане

от онова безименното „двете“,

от спомена за първото зачатие.

 

Ще влезеш във света ми, още болен,

продран от страхове и малодушие,

ще го съшиеш – спомен подир спомен

и ей така по детски ще го гушнеш.

 

Ще му попееш тихичко на рамо,

приспивайки вините непростените,

тъй както могат да прощават само

почти родените, почти родените…

© Росица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак много силен стих и пак финал, който отвява... "Както могат да прощават само почти родените"... Пустото прощаване... май наистина непосилна работа.
  • Харесах!Много!
  • И този стих поникна като цвете
    в градината на празното ми чакане...

    Липсваш. Благодаря за това топло стихотворение!
    .
  • Благодаря ви.
    Джуд, на теб най-много
  • Прекрасна е поезията ти... казвал съм ти го и преди
  • Много силен и хубав стих!
    Поздрави!
  • Страхотно! Адмирации, Роси, за таланта!
  • Липсват ми твойте стихове, Роси... чудесни се...
    А това, че толкова малко хора са се спрели тук... не говори добре за потребителите на този сайт, но явно са заети да си задигат празни чували един на друг...
    Поздрави за поредното бисерче в короната на безспорния ти талант.
  • Страхотно... втори път
  • Страхотно!
Предложения
: ??:??