19.02.2017 г., 11:59 ч.

Берачът на мълнии 

  Поезия » Философска, Гражданска
734 3 7
Ще потънат и тези следобеди
с мълчаливото слънце на дъното.
Ще си тръгна от тази история,
както тръгнаха всички измръзнали.
Както коренът спира до твърдото,
както сол изпълзява от порите –
днес постигам началото ялово
и не слушам какво ми говорите.
Днес опазвам последните въглени,
както пази се пиле във шепите.
Свраки чоплят от мършата българска
и разнасят очи по шосетата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Предложения
: ??:??