Mimka80 (Mimi Ivanova)
128 384
27.10.2019 г., 15:17 ч.

Беше денят 

  Поезия » Друга
889 1 3

Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.

 

С плахост девича напълних догоре потира.
Кръв да отпие неделя в срама неоткупен.
С алена същност свещената мисъл извира
крила да зашие след полет пречупен...

 

Бавно издигам се с воля пречистена
горе високо в часа злободневен.
Храмът прекръсти ме. И доразлистих се...
В обич, във порив, в молитва напевна...

 

Носят ми вяра до гроб мироносици
светла и свята във мен да поникне.
Чувства събудени плачат и молят се
извор жадуван от обич да бликне

 

в тебе и в мене... Денят не гореше.
И плът, и души търсят общата Вечност.
Слабост отстъпи. Любовта не мълчеше
пред чакан момент на желана сърдечност...

 

Мими Иванова 

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честит празник. Много хубаво.
  • Ангелче, Краси, благодаря ви, че наминахте оттук! Светъл и благословен празник ви желая!
  • "Бавно издигам се с воля пречистена
    горе високо в часа злободневен.
    Храмът прекръсти ме. И доразлистих се...
    В обич, във порив, в молитва напевна..." Този стих ме докосна, Мими.
Предложения
: ??:??