Беше ли… бях ли...
не помня,
от стария вятър пленена,
биле пиех от шарена стомна
и само безликата нощ уморена
бе свидетелка,
тиха и скромна.
Вместо листата,
прегърнал бе мен -
завистлива птица, високо политнала,
бе нощта,
след пепелен ден,
приютила прошепната моя молитва.
© Валка Всички права запазени
Поздрав, Валка!