11.08.2019 г., 16:12 ч.

Бесило за грях нероден 

  Поезия » Философска
625 7 17
Безкрайно равновесен е денят,
изпил насила чаша целомъдрие.
Простете ми, не искам да виня
послушника ни - слънчогледче къдраво.
Прилича на юдейски херувим
и може от греха да сме опазени,
но той е тук, със дъх недоловим,
и нелечим като пандем проказен.
Понякога грехът ни е вбесен.
Дори и нероден, той зъби точи.
И нека го обесим някой ден,
преди в сърцето си да ни заточи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??