2.06.2013 г., 12:25 ч.

Бесният ездач 

  Поезия » Друга
662 0 0

Когато слънцето се скрива

и мракът светлината покрива,

излизам на пътя по здрач,

аз съм Бесният ездач.

 

Яздя стоманена машина,

досега такава невиждана.

Двигателят е свръхмощен,

ръмжи като тигър нощем.

 

Бърз като светкавица преминавам,

асфалта напукан след мен оставям.

На шосето съм неудържим

и противник непреодолим.

 

Газта давам я докрай,

изпреварвам аз безкрай,

обезсърчавам всеки преследвач,

защото аз съм Бесният ездач.

 

За мен няма ограничение на скоростта.

На каската ми изобразена е Смъртта,

с форма е особена и неповторима

и никой не знае какво под нея има.

 

Всеки, който със мен е решил

да се състезава, е сгрешил.

Всички до един аз съм победил

и костите им на пътя оставил.

 

Когато слънцето се скрива

и мракът светлината покрива,

излизам на пътя по здрач,

аз съм Бесният ездач.

 

 

май 2013

© Виталий Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??