БЕЗ ЗДРЕС II
Препочитам да пусна косите си, вместо
пред очите на хората да съм прилична,
да не крия сълзите си, щом плача често,
да не се обвинявам, ако съм различна.
Да летя в светове по-красиви от този,
да пристъпвам във приказки с боси нозе,
да рисувам във сънища принцове с рози,
да съм сбор от приятел, жена, и дете...
Предпочитам, потъвайки във многоточия,
да остана аз в сянка за целия свят,
и когато със присмех от теб съм посочена, ...