На Петър Иванов Кунчев - Левски

Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака!

А той тръгна от Шипка надолу,
да среща г-жа Свободата -
полуглух, малко кьорав,
и не на двата си крака.

Ей я на!... И тя го целуна!
Но не беше изобщо каквато
я чакаше... Някакъв урод
му каза - Аз съм, момче, Свободата!

...Един просяк - окаян, без нищо,
пое към небесната гара.
- Чакай! Багаж нямаш ли, чичо?
- Имах...На Шипка остана.